"Захир - нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят Захир няма нищо общо с романтичните метафори.
Той си има име и неговото име е..." Пауло Коелю
Когато с теб се разхождам по плажа разбирам колко си влюбен във мен и много искам на всички да кажа че ти си само за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега! Защото знам, че другите момчета нямат бански на лалета, нямат твоите сини очи... И сега ще ти призная, с теб обичам да играя, ти си принца на мойте мечти. Да, да, да, да това не е шега!
Когато с тебе отивам на кино, екрана светва и в него си ти, и зная пак ще съм твоя любима, защото мене сънуваш, нали?
Да, да, да, да това не е шега! Защото холивудските момчета нямат ризи на карета, нямат твоите бели зъби... И сега ще ти призная, с теб обичам да играя, ти си принца на мойте мечти. Да, да, да, да това не е шега!
Когато сутрин закусвам със мама отново знам, че си мислиш за мен. Повярвай просто спасение няма, защото ти си за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега! Защото знам, че другите момчета нямат бански на лалета, нямат твоите сини очи... И сега ще ти призная, с теб обичам да играя, ти си принца на мойте мечти.
Ще почакам да порасна и за теб ще се оженя, ще живееме прекрасно, цял живот ще бъдеш мой! Йeee!
He venido al desierto pa irme de tu amor Que el desierto es mas tierno y la espina besa mejor He venido a este centro de la nada pa gritar Que tu; nunca mereciste lo que tanto quise dar Que tu; nunca mereciste lo que tanto quise dar He venido al desierto pa irme de tu amor Que el desierto es mas tierno y la espina besa mejor He venido a este centro de la nada pa gritar Que tu; nunca mereciste
He venido yo corriendo olvidandome de ti Dame un beso pajarillo no te asustes colibri; He venido encendida al desierto pa quemar Porque el alma prende fuego cuando deja de amar Porque el alma prende fuego cuando deja de amar
He venido yo corriendo olvidandome de ti Dame un beso pajarillo y no te asustes colibri; He venido encendida al desierto pa quemar Porque el alma prende fuego
He venido yo corriendo olvidandome de ti Dame un beso pajarillo y no te asustes colibri; He venido encendida al desierto pa quemar Porque el alma prende fuego cuando deja de amar Porque el alma prende fuego cuando deja de amar
He venido al desierto pa irme de tu amor Que el desierto es mas tierno y la espina besa mejor He venido a este centro de la nada pa gritar Que tu; nunca mereciste lo que tanto quise dar He venido yo corriendo olvidandome de ti Dame un beso pajarillo y no te asustes colibri; He venido encendida al desierto pa quemar Porque el alma prende fuego ___________________
Дойдох в пустинята, за да си ида от теб, любов. Че пустинята е по-нежна и бодила целува по-добре. Дойдох в този център на нищото за да крещя, че ти никога не заслужи това, което толкова исках да дам. ...
Дойдох аз тичайки, забравяйки за теб. Дай ми целувка птиченце и не се плаши, колибри. Дойдох запалена в пустинята за да изгоря, защото душата се запалва, когато спре да обича. ...
If there was nothing that I could say Turned your back and you just walked away Leaves me numb inside I think of you Together is all I knew
We moved too fast but I had no sign I would try to turn the hands of time Then look to you for the reason why The love we had passed me by
And as the sun would set you would rise Fall from the sky into paradise Is there no light in your heart for me? You've closed your eyes, you no longer see
There were no lies between me and you You said nothing of what you knew But there was still something in your eyes Left me helpless and paralyzed
You could give a million reasons, change the world and change the times, Could not give me the secrets of your heart and of your mind In the darkness that surrounds me now there is no peace of mind Your careless words undo me, leave the thought of us behind You could give a million reasons, change the world and change the times Could not give me the secrets of your heart and of your mind In the darkness that surrounds me now there is no peace of mind Your careless words undo me, leave the thought of us behind
Някой ден ще ме намерят удавена в алкохол. И от усмихнатите ми очи ще се стичат сълзи... I've been thinking about you, baby... Nothing's right, if you ain't here...
Terry Callier:
It don't matter, when you turn Gonna Survive, you live and learn I've been thinking about you, baby
By the light of dawn, A midnight blue ... day and night ... I've been missing you. I've been thinking about you, baby. Almost makes me crazy, Come and live with me.
Either way, Win or Lose, When you're born into trouble, You live the blues, I've been thinking about you, baby. See it almost makes me crazy
Times, Nothing's right, if you ain't here I'll give all that I have, just to keep you near I wrote you a letter, I tried to, make it clear You just don't believe that i'm sincere I've been thinking about you, baby. (woohoooo hoooo)
Plans and schemes, hopes and fears Dreams that deny, for all these years I, I've been thinking about you, baby Living with me, wow
I've been thinking about you, baby Makes me wanna [hoooo, hoooo,hoooo,hoooo] Yeah, yeah, yeah
Times, Nothing's right, if you ain't here I'll give all that I have, just to keep you near I wrote you a letter, darling, tried to make it clear, But you just don't believe that I'm sincere
I've been thinking about you, baby I want you to live with me, wow I've been thinking about you, baby I want you to live with me
На улица Сена, отсреща, до ъгъла с една друга улица, във 10:30 ч. вечерта един мъж се люлее напред и назад. Той е в шлифер, със шапка и все още млад, а се клати, защото жената пред него го държи за ревера и със ярост тресе го. И шапката му се е килнала жалко, а и нейната шапка ще литне след малко. Лицата на двамата са пепелно бледи. Мъжът, явно, би искал да е нейде далеч, да изчезне, да се изпари, да умре... Но жената не иска да го разбере, на нея ужасно и' се ще да живее, тя жадува, копнее и нейният глас, макар само шептене, крещи, заповядва и се моли, и стене. Толкоз алчност и болка звучат в тоя глас, толкоз глад за живот, сякаш чуваш във него новородено, което трепери върху мраморна плоча сред гробище зиме, сякаш вика човек, на когото вратата е заклещила пръста. Един страшен рефрен, една фраза, все съща, ненамираща отговор, която се връща към своето начало, за да почне отново, безпощадно, сурово... Мъжът гледа жената, очите му бягат, той не знае в уплаха, какво да направи, той ръкомаха, сякаш се дави, но фразата, проста и неразкрасена, се повтаря край ъгъла на улица Сена - ужасно неспиращо кръвотечение, за което той, лекарят, няма лечение: - Пиер, честно кажи ми! Пиер, искам да зная! - И нейната шапка литва накрая. - Погледни ме в очите! Искам всичко да зная! - Глупав, огромен, ужасен въпрос, пред който въпросният Пиер е загубен. Какво да направи въпросният Пиер пред въпрос като тоз, освен да извади усмивка уж нежна, дано да заглади с нея нещата. Той само повтаря: - Престани! Успокой се, недей, ти си луда! - Но в тези му думи има само принуда, има само заблуда, и таз му усмивка, лъжлива и крива, само сгърчва устата и нищо не скрива. Прикован до стената, той не може да шава, светът го притиска и го задушава, пленник на някога дадени думи, трябва сметка да дава - една безпощадна сметачна машина, пишуща машина за любовни писма, машина за мъки и за изтезания го държи и тресе го, и повтаря към него все същата фраза, ужасната тая: - Пиер, искам да зная! Пиер, искам да зная!...