I will survive...

Искам да зная!

На улица Сена
Жак Превер

На улица Сена, отсреща, до ъгъла
с една друга улица,
във 10:30 ч. вечерта
един мъж се люлее напред и назад.
Той е в шлифер, със шапка и все още млад,
а се клати, защото жената пред него
го държи за ревера и със ярост тресе го.
И шапката му се е килнала жалко,
а и нейната шапка ще литне след малко.
Лицата на двамата са пепелно бледи.
Мъжът, явно, би искал да е нейде далеч,
да изчезне, да се изпари, да умре...
Но жената не иска да го разбере,
на нея ужасно и' се ще да живее,
тя жадува, копнее
и нейният глас, макар само шептене,
крещи, заповядва и се моли, и стене.
Толкоз алчност и болка звучат в тоя глас,
толкоз глад за живот, сякаш чуваш във него
новородено, което трепери
върху мраморна плоча сред гробище зиме,
сякаш вика човек, на когото вратата
е заклещила пръста.
Един страшен рефрен,
една фраза, все съща,
ненамираща отговор, която се връща
към своето начало, за да почне отново,
безпощадно, сурово...
Мъжът гледа жената, очите му бягат,
той не знае в уплаха,
какво да направи,
той ръкомаха,
сякаш се дави,
но фразата, проста и неразкрасена,
се повтаря край ъгъла на улица Сена -
ужасно неспиращо кръвотечение,
за което той, лекарят, няма лечение:
- Пиер, честно кажи ми!
Пиер, искам да зная! -
И нейната шапка литва накрая.
- Погледни ме в очите!
Искам всичко да зная! -
Глупав, огромен, ужасен въпрос,
пред който въпросният Пиер е загубен.
Какво да направи въпросният Пиер
пред въпрос
като тоз,
освен да извади
усмивка уж нежна, дано да заглади
с нея нещата. Той само повтаря:
- Престани! Успокой се, недей, ти си луда! -
Но в тези му думи има само принуда,
има само заблуда,
и таз му усмивка, лъжлива и крива,
само сгърчва устата и нищо не скрива.
Прикован до стената, той не може да шава,
светът го притиска и го задушава,
пленник на някога дадени думи,
трябва сметка да дава -
една безпощадна сметачна машина,
пишуща машина за любовни писма,
машина за мъки и за изтезания
го държи и тресе го,
и повтаря към него
все същата фраза,
ужасната тая:
- Пиер, искам да зная!
Пиер, искам да зная!...

превод Валери Петров

Когато те обичам

А света навсякъде край нас е толкова мек! Само трябва да се научим да му се усмихваме...